Ordinary Sparkling Moments

Интересно как живота сякаш е съставен от непрекъснато повтарящти се елементи. Уж всичко е различно, а ако се замислиш всичко вече се е случило по друго време, на друго място или под друга форма. Експлозии, очаквани, неочаквани, такива които нанасят само временни щети и такива, които те разтърсват изцяло. Разпръскват те като малки частички звезден прах в космоса. За миг просто изчезваш. После обикновено следва периода "черна дупка". Просто те няма. Не че някои ще забележи, тъй като обвивката е още там. Ти, от плът и кръв-стоиш си там, усмихваш им се, говориш им... и ако не са достатъчно наблюдателни, може да си помислят и че живееш. Но и това минава... не вярваш, знам, но ще мине.
След това идва най-трудното. Трябва да събереш всяка малка частичка. Но не, не става с магнитче. По скоро е като пъзел- търсиш, намираш, подреждаш, сглобяваш...
И като малка не обичах пъзели. Не съм достатъчно търпелива... затова и все ми липсва някоя част. Но днес май най-сетне си намерих усмивката.
Остана ми само блясъка в очите..