неделя, 25 ноември 2007 г.

Избрах си лице..

Нали знаеш, ей така за всеки случай. Ако някой ден, по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата се оттърва от моето собствено и ми се отдаде възможността да си сложа ново. Чудя се само дали другото лице ще ме направи ...знаеш .. друга? Не че е толкова важно.
Но е хубаво човек да има резерви, нали? А и понякога с тази от огледалото така не се понясяме... не, че е лоша... ама е една такава капризна, все иска повече, не е доволна(но не сте го чули от мен това)... Иначе не е лоша, даже е чаровна понякога. Ама знае ли човек..

вторник, 20 ноември 2007 г.

I wish...


...I was a mermaid

понеделник, 5 ноември 2007 г.

Няма как да не сте чували най-баналната история на света. Тази, за красивата принцеса, която въпреки всички предпазни мерки, все пак се убола на вретеното и заспала за 100 години. Докато един ден принца се появил в най-високата кула на замака, за да събуди своята любима и всички да заживеят щастливи... Да, до болка ви е позната захаросаната версия. Но от сигурен източник знам, че историята не се е развила точно така. Наистина, принцесата си живяла щастлива в своя замък от бляскаво неведение , докато един ден не се изкушила да отвори една врата, зад която твърде добре знаела, че нищо добро не я очаква (така, че нека не съжаляваме излишно "бедната принцеса"). Дали вретено е било или друго, историята мълчи. Дали 100 години или по-малко, и това не зная със сигурност. Тук всъщност има едно малко разминаване с така популярната версия, защото именно в този така злощастен сън се появява принца. С бял кон ли е дошъл или със самолет... не е съвсем ясно, но донесъл със себе си голямо богатство. Подарил на своята принцеса сандъци с мечти, обещания и безценни мигове на щастие.
100 години, повече ли или по-малко, както казах не зная. Май любовта се оказва не само сляпа, но и доста други увреждания. И един ден просто, някой затворил клапата "Край на ** дубъл!", последвали финални надписи и празен киносалон.
Принцесата, като видяла, че няма повече какво да прави, се събудила. Не с целувка, а с аларма на телефон. Не я очаквали бляскави бални зали, красиви рокли или пък принцове на бели коне. Само най-обикновена октомврийска сутрин.
21 век, 5.11.2007, планетата Земя, мирис на прегорели филийки и прегорели илюзии.
Нищо чудно, че все разказвате приказки.

петък, 2 ноември 2007 г.

Интересно как живота сякаш е съставен от непрекъснато повтарящти се елементи. Уж всичко е различно, а ако се замислиш всичко вече се е случило по друго време, на друго място или под друга форма. Експлозии, очаквани, неочаквани, такива които нанасят само временни щети и такива, които те разтърсват изцяло. Разпръскват те като малки частички звезден прах в космоса. За миг просто изчезваш. После обикновено следва периода "черна дупка". Просто те няма. Не че някои ще забележи, тъй като обвивката е още там. Ти, от плът и кръв-стоиш си там, усмихваш им се, говориш им... и ако не са достатъчно наблюдателни, може да си помислят и че живееш. Но и това минава... не вярваш, знам, но ще мине.
След това идва най-трудното. Трябва да събереш всяка малка частичка. Но не, не става с магнитче. По скоро е като пъзел- търсиш, намираш, подреждаш, сглобяваш...
И като малка не обичах пъзели. Не съм достатъчно търпелива... затова и все ми липсва някоя част. Но днес май най-сетне си намерих усмивката.
Остана ми само блясъка в очите..