понеделник, 15 септември 2008 г.

Имахме къща в Горна Оряховица, когато бях дете. Беше точно над реката и имаше стар неизползваем кладенец. Помня че обичах да си измислям истории за него. Самата къща не помня добре, но помня табелата "За продан". Бяла с голями червени букви и мирис на боя.

Бях на 3, когато ми купиха кученце. Ася. Миналата година се разболя от рак и я приспаха, след няколко оперции. Целият ми съзнателен живот имах кученце, която ме посрещаше с неубоздан лай от детската градина, от у-ще... Незаменимо е. Странно е, че наричаме "домашни любимци" някой членове на семействата си.

Мисля че бях на 3 или 4, когато купихме вилата в Брестовица. Рабтниците ми позволяваха да нося по една тухла, когато я строяха. Носех тухлата в една малка дървена количка и ми се струваше, че строя къщата със собствените си ръце. А едва вдигах тухлата, за да я подам на работника.

Спомням си книгата с която се научих да чета. "Пипи дългото чорапче". В началото просто знаех под коя картинка ккаво пише.

Първите няколко месеца след като майка ми и баща ми се разведоха, баща ми всяка неделя ме водеше за риба и след това в Макдоналдс, вероятно просто защото майка ми не удобряваше такава вечеря.

Мисля че същата година ми купи колело и огромна кукла за Коледа. Колелото беше розов ВМХ, а куклата беше по висока от мен. Сега осъзнавам смисъла на тези подаръци и състезанието, кого от двамата ще обичам повече. И все пак не мисля че това може да промени огромното ми щастие от подаръците, който скриваха малката коледна елха.

Спомням си, когато майка ми беше бременна със сестра ми и времето което прекарвахме заедно. Ходехме на пикници на една поляна в парка. Беше винаги слънчево и тихо. Тогава се научих да правя венчета от цветя.

Когато тръгнах на у-ще, всяко лято баба ме водеше на село и стояхме там до края на август. Имахме огромна градина със много цветя и зеленчуци. Обичах да си представям, че е лабиринт и да си разигравам различни сценки от книги с приказки.

Когато тока спираше, вадехме една стара газена лампа. Караше ме да си представям, че живеем в минала епоха. Почти винаги включваше призраци и неспокойни духове.

Понякога играехме домоино цялото семейство.

Прадядо ми имаше Алцхаймер и през повечето време не живееше в настоящето. Предполагам, че винаги беше в едно по-красиво и идеалистично минало време. Очите му почти винаги блестяха. Винаги беше готов да пътува и да построи къща на края на света. Не мисля че осъзнаваше колко поколения го делят от мен, за него бях дъщтеря и понякога дори малка приятелка. Играехме с моя конструктор "лего" и понякога дори се карахме. Сигурна съм, че детството и блясъка в очите не го напуснаха, докато не ги затвори завинаги.

Прабаба ми разказваше истории от втората свтовна и бонбандировките в София. Разказваше ги и винаги се смееше, смееше се на всичко. Не мога да си спомням образа й без да чувам веселия й смях. Тя имаше шапка с много цветя и всичките и рокли до една бяха на цветя. Независимо колко студено беше, когато пристигаше в Русе, винаги идваше облечена с зелено двуредно палто и рокля на цветя под него и носеше тонове сладки. Може и да звучи като идеалистичената баба от някоя приказка, но моята прабаба беше точно такава. Почина 2003та. Това беше и единственото лято, което не прекара в градината.

Не пиша това, за да намери някой някакъв смисъл в него. Просто пиша за нещата, които си спомням. За страница от детството си която трябва да затворя. Обичам тези спомени и не искам да изпитвам тъга от тях. Тъжно щеше да е, ако ги нямаше въобще. Баба ми винаги казва, че не е било по хубаво преди и няма да стане по хубаво. Най-хубаво е сега.

Вярвам, че където и да отиде човек, който и да стане, не може да избяга от корените си. Може би затова някой ден ще нося шапка на цветя и в килера ми ще има стара газена лампа. За всеки случай.

неделя, 3 август 2008 г.


I've still got sand in my shoes
and I can't shake the thought of you

четвъртък, 17 юли 2008 г.

ice cream and chocolate cake

Every day is ice cream and chocolate cake
And what you make of it, let me say
You get what you take from it so be amazed
And never stop, never stop, never stop
You gotta be brave

'Cause all this beauty
You might have to close your eyes
And slowly open wide
And watch the sun rise

...and watch the sun rise

неделя, 6 юли 2008 г.

Strange Love

Once I had a strange love
A mad sort of insane love...




You see I've some strange love
some good, some bad, some plain love,
some so-so love, and c'est la vie...

But just let me proclaim that, out of all the strange love you're the strangest love i've ever known...

неделя, 8 юни 2008 г.

старите/нови навици

Обичам...
Обичам сутрин да спя до късно.
....Но повече обичам да се будя до теб.

Обичам да започвам деня си с кафе.
....Но повече обичам да слагам сметаната в твоето.


Обичам щоколад в късните часове на дълъг ден.
....Но повече обичам целувки.

Обичам да чета приказки.
....Най обичам да ми ги разказваш, а аз да слушам със затворени очи.

Обичам да си мисля, че съм независима.
....Но повече обичам да ме държиш за ръка.

Обичам уморена да заспивам върху меката възглавница, във моето легло.
....Но най-обичам да заспивам върху твоята ръка, където и да е.



Обичам....





най-обичам теб ♥
Най обичам...





..от всичко най обичам





да сънувам теб! ♥

понеделник, 21 април 2008 г.

моята мъничка ретроспекция

Беше може би преди около една година... може би по-малко, може би повече.Понякога ми се струва толкова малко, а понякога е сякаш вечност. И като погледна днес назад, аз съм си, но не вече същата аз. Преди година си спомням едно момиче, влюбено и някак плахо, несигурно.. искащо толкова много неща, и все пак задоволяващо се с нищото. Сега съм друга, може би не толкова мила и нежна, колкото ти се иска.. но със сигурност по-силна. Сега съм сигурна. Сега знам какво искам и как да го получа. Преди ми казваха, че съм красива. Сега знам, че съм красива. Знам и как да бъда... знам и как да съм мила и нежна. Научих се да казвам "не"...
И все пак, аз съм си същата... и сега съм плаха и несигурна понякога.Все така имам нужда да ми казват, че съм красива. Все така имам нужда да се чувствам обичана. Все още не знам коя съм, но знам че ще разбера. Намерих си своето място, своя човек, своето време. Мое собствено парченце щастие..


"Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад. "

неделя, 9 март 2008 г.


кристална чиста светлина

аромат на слънчеви лъчи

мека близка топлина

усещане и спомен за докосване

отпечатък от целувка

събуждане с усмивка.

понеделник, 3 март 2008 г.

<3

сряда, 6 февруари 2008 г.

Magician Magician
take me upon your wings and
gently roll the clouds away

I want to count to five
turn around and find myself gone
Fly through the storm
and wake up in the calm

I want some magic to sweep me away
I want some magic to sweep me away...