Беше може би преди около една година... може би по-малко, може би повече.Понякога ми се струва толкова малко, а понякога е сякаш вечност. И като погледна днес назад, аз съм си, но не вече същата аз. Преди година си спомням едно момиче, влюбено и някак плахо, несигурно.. искащо толкова много неща, и все пак задоволяващо се с нищото. Сега съм друга, може би не толкова мила и нежна, колкото ти се иска.. но със сигурност по-силна. Сега съм сигурна. Сега знам какво искам и как да го получа. Преди ми казваха, че съм красива. Сега знам, че съм красива. Знам и как да бъда... знам и как да съм мила и нежна. Научих се да казвам "не"...
И все пак, аз съм си същата... и сега съм плаха и несигурна понякога.Все така имам нужда да ми казват, че съм красива. Все така имам нужда да се чувствам обичана. Все още не знам коя съм, но знам че ще разбера. Намерих си своето място, своя човек, своето време. Мое собствено парченце щастие..
"Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад. "
И все пак, аз съм си същата... и сега съм плаха и несигурна понякога.Все така имам нужда да ми казват, че съм красива. Все така имам нужда да се чувствам обичана. Все още не знам коя съм, но знам че ще разбера. Намерих си своето място, своя човек, своето време. Мое собствено парченце щастие..
"Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад. "
